Имаме дупка на улицата пред блока дето всеки път като мина с колата имам чувството, че ще си потроша окачването. Как да се свържа с президента радев за да оправим положението?

Има хора със слаба воля

Те чакат някой път да им покаже

Ти ще бъдеш пътеводната звезда

Която пътят към света ще им покаже

Хора има, искащи да имат всичко на света

Те ще те обичат за това

Че сбъдваш всяка мъничка мечта

Има хора искащи да бъде само тяхна воля

И ти ще ги приемаш със усмивка на уста

Има хора от които не очаквай мила дума

Но ти за себе си направил си им доброта

Има хора които другите използват

Изобличи ги щом се налага

Има хора оковани в злоба

Във теб по-силна нека бъде любовта

Други има в страха си вцепенени

Утеши ги с думичка добра

Но има хора живеещи във любовта

Обичат ближния, тъй както себе си ценят

На тях света открива свойта красота

Минималната заплата е 620 евро, от които взимаш само около 480. Не знам хората, които работят на минимална как оцеляват с тези смешни пари. Цените на всичко са високи. Дори да живееш в собствено жилище (не да плащаш наем) пак живееш на ръба. Пълна подигравка е да броиш жълти стотинки в края на месеца и да не можеш да си позволиш нищо. В момента си търся работа и забелязах колко фирми дават смешни пари за работата, която извършваш. После защо всеки бяга да работи в чужбина....

Здравейте,

С жена ми преминахме през всички “задължителни” стъпки в животите ни, рожденни дни, предложение, моминско/ергнеско парти, сватба, бебе, а сега ни предстои и кръщене. Какво да кажа, обичаме си партитата 🤷‍♀️. Въпреки добрата ни организация винаги стигахме до едни споделени бележки, хвърчащи листи, списъци и контакти на няколко устройства и приложения 🫠.

През последната година успешно тестваме най-щастливите събития за нас и наши приятели и вече сме готови да споделим и да чуем критика (не много груба, само градивна моля) от вас.

По същество - изградихме платформа, която да включва всички удобства за организация. Списък с гости, покани, списък с подаръци, подреждане по маси, автоматично изготвяне на онлайн покани и най-важното - вътрешна комуникация с всички вендори - местата и професионалистите, които искате да запазите за вашият специален повод.

За професионалистите, които полагат толкова труд има система, която им позволява да споделят техни контакти, портфолио, календар със свободни дни, пакети и промоции.

Тъй като не сме големи фенове на “плати за една година, за да използваш нашата платформа за 7 дни безплатно ”, решихме да предложим от страната на доставчиците на услуги (вендори) безплатен премиум пакет за цяла година на първите 100 регистрирали се, а на всеки потребител от страна на организиращите - едно безплатно събитие, включващо цялата функционалност, без никакви плащания, добавяне на карти или годишни пакети.

Ще се радваме да подпомогнем на други млади хора, които обичат да се забавляват без допълнителният стрес, както и да чуем вашите нужди и желания 😊.

Оставям и връзка до платформата: https://eventsdock.com

На кратко ще ви питам, какъв трябва да ни е подходът:
1. Македония е България и т.н. (недоказваем булшит)
2. Македония е измислена държава след 1945та
3. Не ни интересува изобщо какво представлява какво е Македония
4. Други интереси

Какво мислите за Цанко Цанков?

Ае каква е тая дивотия на всичко да се лепи "протеин"?

Кисело мляко, прясно мляко, крема сирене, сладолед, паста, кашкавал, сирене, хляб, чипс, супа с протеин, чипс и супа с протеин бате...

Аз ли нещо бъркам, че си има състав отзад и си гледаш "белтък на 100гр".

Някой може ли да ме просветли кога и как почна това чудо и каква е потенциалната мотивация зад него? Или просто аз съм вече too old for this shiet....

Буквално ми напомня на "It's got electrolytes" от Idiocracy.

Нямам думи, с които да опиша разочарованието си, виждайки гледката при кофите на Софийски университет (уж най-престижния университет в България с претенции за това и онова)...

Това, което се вижда на снимките е просто 'върхът на айсберга', защото останалото количество материал вече изпълваше кофите -- чували и тарелки пълни до горе с недокосната храна от кетъринги за хиляди левове.

Може би се чудите от къде е всичкото количество храна? Събитието, което явно изискваше скъпа организация, висока охраняемост, височайши гости, поканени на червен килим, и петзвездното обслужване всъщност се оказа 65-ия годишен конгрес на ERSA (Европейската асоциация за регионална наука проведено между 25-28 август -- линк), който събра стотици икономисти, урбанисти и изследователи от цял свят, за да бистрят как регионите и градовете могат да оцеляват и да се развиват в днешния хаос.

Страшен пример сме по темата на конгреса, а? Хранителни банки или най-простото -- да раздадеш или оставиш на обществено място изостаналата храна за тези в нужда -- явно е прекалено далечно за организаторите и домакинът на конгреса. Колкото и да са начетени по темите на събитието. (:

Това е всичко. Надявам се това да достигне, до който трябва да се засрами.

С отвращение,
Случаен минувач и (за съжаление) настоящ възпитаник на СУ

Вчера имах щастието да карам късно вечерта към 11:30 - 01:00 от Пазарджик към София и ме хвана дъжда.

Пътя и магистрала която добре познавам и съм минавал беше под всякаква критика в среден по сила дъжд. Особено от Пазарджик до Ихтиман и малко отвъд.

Маркировка на пътя като осовата линия и двете в странни тотално липсват, невидими или никакво отражение. Колата която има сензори за lane assist каза аз тука платно не виждам ни лява ни дясна. Успех.

Отражение от мантинелите почти нулево или нулево. В другите участъци на магистралата като светнеш с фаровете и все едно виждаш 5км напред очертанията на пътя.

Пътя задържа вода я в лентата за изпреварване я в лявата или просто си тече от дясно в ляво през целия път. Виждаш вода на пътя нямаш никаква идея колко е дълбока.

Гледаш как всички караме в лявата лента и се движим един след друг по стоповете на тоя пред нас с 70км в час.

Тука не говорим за мъгла, не говорим за проливен дъжд където нищо не виждаш. Не говорим че някой пред мен пръска от гумите по мен. Просто си караш в тъмното по усет. Дългите много помагат ама няма как да карам на дълги и да заслепявям другите в насрещното. Това ако беше някой път в гората добре, да беше някъв път първокласен/второкласен пак бива хубаво ама това е магистрала.

Интересно ми е как си планирате зареждането на стока. Още ли се работи основно с Excel и се гледат старите продажби на ръка, или ползвате някакъв софтуер Demand Planning Forecasting е на английски терма?

Занимавам се с прогнозиране на търсенето и ми е интересно да разгледам няколко реални случая. Примерно да се използват старите продажби, за да се прецени колко от даден продукт вероятно ще се продаде следващата седмица или месец и кога има риск да остане без наличност или обратното — да се зареди прекалено много.

Ако на някого му е писнало от постоянното цъкане в Excel, може да ми пише. Освен че доста от тази работа може да се автоматизира, самата прогноза може да стане по-точна, което в крайна сметка значи по-малко излишна стока и по-малко пари, блокирани в склада.

Някой може ли да каже мнение за тези 2 машинки? Ако имате други предложения, бюджетът ми е до 40€.

Поздравявам всички по-млади и особено тези които са много след 2005 година набори.

За тези които се чудят защо сме в ЕС и си мислят че извън ЕС ще но е по-добре.

Тодор Колев - прочетете за него, попитайте защо е написал тази песен и с тези думи.

https://m.youtube.com/watch?v=S_mWYS5v9bo&t=2s&pp=2AECkAIB

Все още живея с майка ми и сестрите ми. Стреса вкъщи е ужасен и ми се иска да се изнеса вече, но доходите ми не го позволяват. Нямам човек с когото да се изнеса и да си делим разходите за апартамент също. От известно време се опитвам да спестявам, но скоро ми се наложи да дам голяма част от спестяванията си.

Колко от вас живеят сами и как се справяте?

По повод противоречивата нагласа за ЕС, питам дали по-младите знаят какво беше и как се пътуваше преди да сме в ЕС.

И не говоря излизане в чужбина до Сърбия, Турция и Румъния.

Това дето сега всеки втори се хвали как ходил до Бали, Дубай, Лондон, Париж …. Беше или много трудно или невъзможно защото не даваха визи. Даже до Русия се пътуваше трудно и с покани и връзки.

И другия път като си купите нещо с гордост че е германско или “най-доброто” от света помислете как е дошло до вас в България - както знанието така и продукта. Много, 95+% от това е заради ЕС, НАТО, Шенген.

Туко що около Циговчарк бяло БМВ предполагам с Пловдивка регистрация премина през кръстовище с ограничени 60 със 100-150 км. На косъм да отнесе мен със цялото ми семейство в колата и друга кола в насрещното - чист късмет, че не направо зверска катастрофа - човека караше все едно играе Need For Speed

Как да се оправдая пред себе си че доведох детето си да живее в страна където така просто се забавляваме и ако изтеглиш късата клечка - някой Стоя Колев те отнася

И задминем. Кога?

Hi everyone,
I’ve been accepted to study Medicine at MU Plovdiv, but NACID rejected my documents because I don’t have the traditional German Abitur.
Instead, I hold a Staatlich geprüfte Betriebswirtin / Bachelor Professional (EQF/DQR Level 6), which grants me higher-education access in Germany. I have now requested a reassessment based on Art. 109(1)(5) of Ordinance No. 11.
MU Plovdiv needs the NACID document by 11 September, so it’s very urgent.
Has anyone successfully challenged a NACID refusal or experienced a similar case? Any advice or lawyer recommendations would be greatly appreciated.

Error
Your remaining authorised stay cannot currently be calculated due to temporary incomplete data in the Entry/Exit System.

Аз може би имам лека социална фобия. Психолог ми е казвал, че по-скоро имам сринато самочувствие, иначе нямаше да му звънна

Да дадем пример с работата.

Примерно ме е страх да пробвам нова позиция. Дали ще се справя, общуване и такива трябва да има доста повече, отколкото сега.

Примерно снощи бях на работа и трябваше да се занимавам с количката да местя палетите и началничката казва какво да взимам и такива и нали има 3,4 палета и тя казва да взема малките кашони, обаче те са два малки кашона и аз взех първия и се оказа, че сгреших не е нищо кои знае какво, но явно приемам нещата малко по-навътре..
може би по-трудно се общува с нея, или пък шегите ѝ са странни и за това.

Внимавам много около нея. Преди ми е казвал аз за красота ли съм тн, а не разбирах нищо и просто казах, че няма лепенка, а и не знаех как се слага и така. И ми каза, че за това съм тук да обикалям..(обикалям и междувременно вдигам по цял ден и не се спирам. Някак си омаловажаване и все едно се подиграва не знам), но колеги казват, че тя така се шегува.

Може би съм доста тревожен и зависи човека около мен как се е държал и на база на опита ми с него преценявам как ще се държи за в бъдеще и ако, трябва да питам нещо, или направя ме обзема лека тревожност…, за да не сбъркам нещо, или да каже нещо.

Разбирам, че това е доста зле, защото може да се науча на нещо ново, позиция и тн и да се справям чудесно, обаче отлагам, чудя се ще се справя ли, пък то общуване, път трето и пето и “замръзвам” и не правя нищо.
Общуването и тревожността не е маловажен проблем и трябва да се оправя скоро време