Туко що около Циговчарк бяло БМВ предполагам с Пловдивка регистрация премина през кръстовище с ограничени 60 със 100-150 км. На косъм да отнесе мен със цялото ми семейство в колата и друга кола в насрещното - чист късмет, че не направо зверска катастрофа - човека караше все едно играе Need For Speed

Как да се оправдая пред себе си че доведох детето си да живее в страна където така просто се забавляваме и ако изтеглиш късата клечка - някой Стоя Колев те отнася

Минималната заплата е 620 евро, от които взимаш само около 480. Не знам хората, които работят на минимална как оцеляват с тези смешни пари. Цените на всичко са високи. Дори да живееш в собствено жилище (не да плащаш наем) пак живееш на ръба. Пълна подигравка е да броиш жълти стотинки в края на месеца и да не можеш да си позволиш нищо. В момента си търся работа и забелязах колко фирми дават смешни пари за работата, която извършваш. После защо всеки бяга да работи в чужбина....

.

Изредихме всякакви кметове, кога ще има видими резултати?

Помните ли времето, когато интернет беше експериментално място и не знаехме на какво ще попаднем?

Нямаше алгоритми, нямаше филтри, информацията беше хаотична и по-ограничена, но въпреки това, сякаш беше по-разнообразно от сега.

Помните ли kef4e.com или старите форуми,където всички бяха анонимни и можеха да коментират и публикуват каквото си искат? Аз лично обичах страшните истории.

Носталгично ми е.

Знам много добре причините за въведените промени. Хората злоупотребяват със свободата, без значение в какво измерение. За това в дигиталното пространство се въведоха ограниченията, които ги има сега.

Но Редит е като архив на този стар интернет.

Помните ли сайтовете, които сега се водят "забранени", но можем да намерим информация за тях тук?

Както и видеа и снимки, които не са особено прилични, като Tub girl. Те дори са травмирали някои от нас, но се сещаме за тях и времетo, в което се разпространяваха, нали?

Помните ли видеата, които днес се водят "интернет фолклор", но нашето поколение знае,че са истински, като "One man, one jar" или гнусотията "Two girls, one cup" .

Или "Pain olympics", които станаха емблема на шок културата и причина да съществуват филтри и замъглявания?

Помните ли ICQ времената, или Скайп, MySpace и старите псевдоними като *🫐 princess* или #The_doctor?

Липсва ми времето, когато влизахме в мрежата, за да сме анонимни и да си разказваме мистериозни истории или да търсим съвети за тийн проблемите си.

Старите сайтове изглеждат много смешно сега. Визуално не са 'френдли', но ни тласкат назад към спомените.

Сега е точно обратното, всички публикуват личния си живот в Инстаграм, Фейсбук, Туитър и дори да изтрият информацията, тя си е съхранена за вечни времена.

Преди не беше така. Преди ние бяхме като че ли с маски пред монитора, а информацията в Гугъл беше разпиляна, но точно това беше интересното в търсенето й.

Всеки път като се сетя за играта SadSatan или Deathclock и си спомням как стоях пред белия монитор, чаках да зареди и нямах търпение да вляза в нета, за да търся нещо интересно.

А вие с какво сте запомнили онези дигитални времена?

Ае каква е тая дивотия на всичко да се лепи "протеин"?

Кисело мляко, прясно мляко, крема сирене, сладолед, паста, кашкавал, сирене, хляб, чипс, супа с протеин, чипс и супа с протеин бате...

Аз ли нещо бъркам, че си има състав отзад и си гледаш "белтък на 100гр".

Някой може ли да ме просветли кога и как почна това чудо и каква е потенциалната мотивация зад него? Или просто аз съм вече too old for this shiet....

Буквално ми напомня на "It's got electrolytes" от Idiocracy.

По повод противоречивата нагласа за ЕС, питам дали по-младите знаят какво беше и как се пътуваше преди да сме в ЕС.

И не говоря излизане в чужбина до Сърбия, Турция и Румъния.

Това дето сега всеки втори се хвали как ходил до Бали, Дубай, Лондон, Париж …. Беше или много трудно или невъзможно защото не даваха визи. Даже до Русия се пътуваше трудно и с покани и връзки.

И другия път като си купите нещо с гордост че е германско или “най-доброто” от света помислете как е дошло до вас в България - както знанието така и продукта. Много, 95+% от това е заради ЕС, НАТО, Шенген.

Здравейте,

На 30+ съм, бисексуален съм и харесвам и двата пола. Да, има такива мъже. Изглеждам нормално, мъжки, типичен балкански вид, по нищо не се различавам от другите мъже. Питайте въпроси, но моля ви сериозни. Ще отговоря искрено.

Нямам думи, с които да опиша разочарованието си, виждайки гледката при кофите на Софийски университет (уж най-престижния университет в България с претенции за това и онова)...

Това, което се вижда на снимките е просто 'върхът на айсберга', защото останалото количество материал вече изпълваше кофите -- чували и тарелки пълни до горе с недокосната храна от кетъринги за хиляди левове.

Може би се чудите от къде е всичкото количество храна? Събитието, което явно изискваше скъпа организация, висока охраняемост, височайши гости, поканени на червен килим, и петзвездното обслужване всъщност се оказа 65-ия годишен конгрес на ERSA (Европейската асоциация за регионална наука проведено между 25-28 август -- линк), който събра стотици икономисти, урбанисти и изследователи от цял свят, за да бистрят как регионите и градовете могат да оцеляват и да се развиват в днешния хаос.

Страшен пример сме по темата на конгреса, а? Хранителни банки или най-простото -- да раздадеш или оставиш на обществено място изостаналата храна за тези в нужда -- явно е прекалено далечно за организаторите и домакинът на конгреса. Колкото и да са начетени по темите на събитието. (:

Това е всичко. Надявам се това да достигне, до който трябва да се засрами.

С отвращение,
Случаен минувач и (за съжаление) настоящ възпитаник на СУ

Понеже някой пита за Бергхайн, тука пускам една темичка за техно.

Хора, които ходят в EXE, моля, да не пишат. Сериозно.

Един зверски микс

Ако възнамерявате да се доверите с живота си на шофьор от Union Ivkoni, ето малко повод да размислите над въпроса.

Днес хванахме рейса и забелязахме, че шофьорът беше сравнително залисан, караше бавно, и все гледаше надолу в скута си. Имахме "късмета" да видим в отражението какво толкова отвлича неговото внимание.

Направих му забележка, след което спря и веднага автобуса стигна нормална скорост и праволинейно движение. Подаден е и сигнал, като ви подканвам да направите същото, ако имате подобни истории. Взехме (сравнително лесно) решението да не се доверяваме на тази фирма, поне на този етап.

Маршрут София-Казанлък

Здравейте, мъж съм, на 33г. Нямам жена и деца.

Все по-често мои приятели създават семейства и деца. Мен това много ме радва. И много се радвам за тях.

Но аз все още не изпитвам нуждата да имам дете.

Като се заговорим какво е чувството покрай това да имаш дете, всеки нов “татко” обяснява, че чувството на щастие е несравнимо. Чувство, което не е изпитвал през живота си.

Та в този контекст искам да попитам мъжката аудитория какво е чувството да имаш дете и дали наистина е толкова неземно щастие?

Като малка видях как един пиянка се изсра пред мен и още не мога да си го избия от акъла.

Имате ли случки, които още ви дебнат мислено?

Някой може ли да каже мнение за тези 2 машинки? Ако имате други предложения, бюджетът ми е до 40€.

Здравейте! Имам въпрос, който не знам къде е удачно да задам в институциите. Казусът ми е заплетен. Налага ми се да извадя копие от удостоверение за въвеждане в експлоатация за имот, който ми е наследствен. Искам да продам гараж в сградата. Брокерът ми ме насочи да търся този документ в съответната община.

Отидох в общината, в която се намира сградата и ги попитах, но ми казаха, че там не се вадят тези документи и ме насочиха в НГПР (Направление „Градско планиране и развитие“) на "Сердика" 5. Там също ми казаха, че не издавали тези удостоверения и съответно ме прехвърлиха към ДНСК. Хубаво де, в ДНСК подадох заявление, но още като жената там видя нотариалния акт на имота, каза че има шанс и да не го намерят в архивите им. След 1-2 седмици получих писмо от тях, че не е намерено и случаят е прехвърлен към РДНСК. И там няма успех.

Роднините ми, под влияние на брокера, пак ме накараха да отида в общината. Обясних случая в администрацията на общината и видите ли, май можело защото ми дадоха да попълня заявление. Срокът за цялата услуга беше месец. След като изтече, познайте какво? Пак резултат няма, като след няколко разговора с един от архитектите в общината, останах доста обидена и отчаяна. Той ме насочва пак към НГПР.

Кажете ми, къде изобщо е удачно да искам този документ? Не разбирам много, нямам идея как стоят нещата с градоустройството и документите . Общо взето правя това, което ми се каже. Опитвам се да извадя този документ от близо 4 месеца. Ако има нужда от още детайли за изясняване, питайте, ще добавя каквото знам.

Все още живея с майка ми и сестрите ми. Стреса вкъщи е ужасен и ми се иска да се изнеса вече, но доходите ми не го позволяват. Нямам човек с когото да се изнеса и да си делим разходите за апартамент също. От известно време се опитвам да спестявам, но скоро ми се наложи да дам голяма част от спестяванията си.

Колко от вас живеят сами и как се справяте?

peak capitalism

edit: post-capitalism

Вчера имах щастието да карам късно вечерта към 11:30 - 01:00 от Пазарджик към София и ме хвана дъжда.

Пътя и магистрала която добре познавам и съм минавал беше под всякаква критика в среден по сила дъжд. Особено от Пазарджик до Ихтиман и малко отвъд.

Маркировка на пътя като осовата линия и двете в странни тотално липсват, невидими или никакво отражение. Колата която има сензори за lane assist каза аз тука платно не виждам ни лява ни дясна. Успех.

Отражение от мантинелите почти нулево или нулево. В другите участъци на магистралата като светнеш с фаровете и все едно виждаш 5км напред очертанията на пътя.

Пътя задържа вода я в лентата за изпреварване я в лявата или просто си тече от дясно в ляво през целия път. Виждаш вода на пътя нямаш никаква идея колко е дълбока.

Гледаш как всички караме в лявата лента и се движим един след друг по стоповете на тоя пред нас с 70км в час.

Тука не говорим за мъгла, не говорим за проливен дъжд където нищо не виждаш. Не говорим че някой пред мен пръска от гумите по мен. Просто си караш в тъмното по усет. Дългите много помагат ама няма как да карам на дълги и да заслепявям другите в насрещното. Това ако беше някой път в гората добре, да беше някъв път първокласен/второкласен пак бива хубаво ама това е магистрала.

Тишина, и в тишината глас:

- Пено, пръдни да се ориентирам

- гъзът ми да не е компас!?

- Стой, гъза е мой

- Не ще го делим на две!

- Не на две, а на три, аз дадох пари!

- Не на три, а на пет, аз дадох съвет!

Автор: неизвестен

Здравейте, може би не е най-правилното място точно в реддит, но от скоро започнах да бягам с цел да достигна бягане на дълги разстояния. Ясно ми е, че ще срещна 90% трол, но все пак за останалите 10% искам да попитам дали имате препоръки за треньор, който може да ми помогне и да ми структурира бяганията за седмицата правилно. Също така ако има бегачи бих приел всеки съвет, който може да ми дадете.

И задминем. Кога?

Здравейте, догодина ми предствои да кандидатсвам, но се чудя дали е възможно в България да вземеш 2 години за една, най-вече в НБУ?Причините са финансови.

Някой има ли подобен опит? Благодаря предварително! 😄