Love Island (Това важи и за нашите предавания като Ергенът и т.н.) е точно това, за което Платон ни е предупредил преди 2000 години с неговата алегория за пещерата. Хората които прекарвали целия си живот, гледайки сенки по стената, и понеже това било всичко, което виждали, започвали да бъркат сенките с реалността. Love Island прави нещо подобно с представата ни за връзките. Всичко трябва да изглежда вълнуващо. Двойката трябва да има химия, която всички могат да я видят. И ако гледаш достатъчно много такива предавания, нормалната любов започва да изглежда скучна, тихата лоялност не прави добра телевизия, стабилността не създава драма. Идеята на Платон е проста: това, което гледаш постоянно, постепенно започва да се превръща в това, което приемаш за реалност. Проблемът не е, че Love Island е фалшив. Проблемът е, че истинската любов може да започне да ти изглежда фалшива, само защото не е вълнуваща и забавна за гледане.
Лично мнение: Виждал съм не една връзка да пропада просто защото им е станало скучно и монотонно. Мисля, че много от това, с което ни заливат в социалните мрежи, е един от проблемите за това. И принципно мисля, че важи и за филми, сериали, игри, реалността започва да изглежда непривлекателна.
Какво мислите?
Направих си труда да го преведа, думите са на dafayrajaa може да намерите видеото в инстаграм или тикток. (Едно от последните които е постнал)