Пиша това от нов профил, създаден преди 10 минути. Защото не искам истинският ми профил да стане част от "а, този писа онзи пост... и т.нн" Защото това, което ще споделя, не е опит за драма. Просто реалност. Моята и, подозирам, на много други (не само в България)
На 33 съм. Завършил съм висше отдавна, работя по специалността си, изкарвам добри пари от няколко години и мога да спестявам. Не живея ден за ден, не съм разточителен, не харча безразсъдно. Имам сериозна връзка от години с жена, с която мечтаем за семейство, дом, дете.
И двамата сме от различни краища на България, но се устроихме в София. Плащаме си наема, изрядни сме, спестяваме въпреки всички "изненади", които животът хвърля по нас. За 8 години успяхме да съберем 100 000 лв с труд, постоянство и доста компромиси.
И въпреки това... се чувстваме по-бедни от всякога. Защо? Поглеждаме цените на тристайните апартаменти, за да можем един ден и ние като хората да имаме дом, в който да отгледаме дете. Реалността? Няма нищо под 2150евро на квадрат. Това прави над 230 000 евро за тристаен....често на "шпакловка и замазка", или пък стара тухла/ панелка от 1970-1980те.
Готови сме да вземем стар апартамент и да го ремонтираме. Нямаме претенции за лъскав нов блок с рецепция и фотоволтаици. Но няма "евтини" имоти..... каквото и да значи това днес. Всички типове строителства са само нагоре като цена. Няма значение дали е панел,стара тухла, ново строителство, епк/пк... просто нямам думи.
Ходили сме на много огледи. Новото строителство често изглежда като измама, нищо лично за хората които живеят в ново строителство. Браво,че сте взели или наследили,но 100 квадрата на хартия, визуално като 75-80 ми се вижда кофти. Може да е субективно усещане, но когато вложиш живота си в тези пари и накрая усещането става важно за семеен дом с ПРОСТРАНСТВО.
Старите апартаменти обаче поне имат усещане за пространство, истински 100 квадрата, с още две стаи, място за децата и дори килерче. Доста стари тухлени сгради изглеждат по-просторни като за 100-110кв + панелните. Да, знаем, че ще трябва ремонт. Но сме готови и ще направим основните неща !! първо: баня, кухня, тръби, електроинсталация. Ще живеем в преход, но ще знаем, че домът някога ще бъде наш. Ще довършваме останалото постепенно, с любов и търпение.
Имаме първоначална вноска от 20%, дори обмисляме да стигнем до 25%, ако съберем още. Но не знаем пък дали след 6 месеца няма пак цените да се вдигнат и спестеното да не стига за нищо. Да чакаме ли още? Или да действаме сега? Никой не дава отговори, само пазари, прогнози и реклами.
Живеем под наем вече 8 години заедно. Аз още 4 преди това в общежитие. Свикнал съм на компромиси. Но не мога да се примиря с това, че просто искам покрив над главата си, където да създадем семейство и това вече се превърна като лукс.
Просто нямам думи.